Възможно е скоро да се появи конкурент на Tesla Motors. Лихтенщайнската компания NanoFlowcell AG показа на  Женевския автосалон екпериментална суперкола под името QUANT e-Sportlimousine.

По думите на разработчиците, концепцията за задвижване на автомобила е резултат от последните изследвания в областта на квантовата химия и течните електролити. Новите акумулаторни клетки комбинират предимствата на горивните клетки и електрохимичните батерии. Течните електролити се отделят от пропусклива мембрана и така се получава необходимата за задвижване енергия.

Концептуалният автомобил се задвижва от четири електрически мотора, разположени във всяко колело. Общата операционна ефективност е 653 конски сили с максимална мощност от 925 конски сили (максимален въртящ момент - 2900 Nm). Колата е в състояние да достигне скорост от 100 км./ч. за 2,8 секунди. Максималната скорост е 380 километра в час. Пробегът на абтомобила след зареждане на двата резервоара с електролит е  400-600 километра.

Общата дължина на прототипа е 5257 mm, широчината - 2109 mm, височината - 1357 mm, а колесната база е 3198 mm. Теглото е 2300 килограма с два резервоара от по 200 литра с електролит.

 

Прототипът има четири места и две големи врати (повече от два метра всяка) които се отварят на принципа на "крило на чайка".

Принципът на работа на батерията е прост. Състои се от два течни електролита с противоположни заряди, които се намират в отделни резервоари . Електролитите (течност със суспендирани твърди частици в него, които играят ролята на катод и анод) се инжектират в акумулаторната клетка, където създават електрохимична реакция един с друг, за производството на електроенергия.

Акумолаторните кетки могат да имат различен дизайн. Принципът на работа е взаимодействието на метални йони в течности .

Основното предимство на този тип батерии е, че съхранението на натрупания заряд и силата на процеса на освобождаването му се извършва в две различни клетъчни системи. Отделянето на тези две функции прави батериите много по- трайни, отколкото конвенционалните им събратя. Така например, батериите Sandia издържат повече от 14 000 цикъла на зареждане / разреждане - еквивалентът на 20 години трудов стаж, което е недостижимо за модерните литиево- йонни батерии. Другото предимство на полутвърдите клетките е способността им за бързо презареждане. Необходимо е само да се отцеди отработеното "гориво" и да се налее нова течност.

 

Електролитния състав не е оповестен, но според разработчиците на NanoFlowcell, използваните вещества са нетоксични и напълно безвредни за околната среда. Propulsion NanoFlowcell е създаден в сътрудничество с Bosch. Лихтенщайнци ще отговарят за технологията, а германците - за нейното изпълнение в автомобилите.

 

В Лихтенщайн планират разработката на прототипа преди края на годината, който ще бъде подходящ за движение по обществените пътища ще премине съответниото лицензиране през 2015 г.

	от: Електромобилист написан на 14/04/2014 16:26 PM
	Тук, в сравнение с оригиналната статия, липсват два важни елемента. Първия е наличието на суперкондензатор, който трябва да е голям, тежък и скъп, защото второто нещо е, че номиналната мощност на батерията е 30кW, т.е трябва сериозен енергиен бувер. Тук възниква и въпроса как батерия с номинална мощност 30кW ще захрани електродвигатели с номинална мощност 480кW?

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...

Като браншова организация в сектор "Електрическа мобилност", ИКЕМ работи за oще ...