Възможно е скоро да се появи конкурент на Tesla Motors. Лихтенщайнската компания NanoFlowcell AG показа на  Женевския автосалон екпериментална суперкола под името QUANT e-Sportlimousine.

По думите на разработчиците, концепцията за задвижване на автомобила е резултат от последните изследвания в областта на квантовата химия и течните електролити. Новите акумулаторни клетки комбинират предимствата на горивните клетки и електрохимичните батерии. Течните електролити се отделят от пропусклива мембрана и така се получава необходимата за задвижване енергия.

Концептуалният автомобил се задвижва от четири електрически мотора, разположени във всяко колело. Общата операционна ефективност е 653 конски сили с максимална мощност от 925 конски сили (максимален въртящ момент - 2900 Nm). Колата е в състояние да достигне скорост от 100 км./ч. за 2,8 секунди. Максималната скорост е 380 километра в час. Пробегът на абтомобила след зареждане на двата резервоара с електролит е  400-600 километра.

Общата дължина на прототипа е 5257 mm, широчината - 2109 mm, височината - 1357 mm, а колесната база е 3198 mm. Теглото е 2300 килограма с два резервоара от по 200 литра с електролит.

 

Прототипът има четири места и две големи врати (повече от два метра всяка) които се отварят на принципа на "крило на чайка".

Принципът на работа на батерията е прост. Състои се от два течни електролита с противоположни заряди, които се намират в отделни резервоари . Електролитите (течност със суспендирани твърди частици в него, които играят ролята на катод и анод) се инжектират в акумулаторната клетка, където създават електрохимична реакция един с друг, за производството на електроенергия.

Акумолаторните кетки могат да имат различен дизайн. Принципът на работа е взаимодействието на метални йони в течности .

Основното предимство на този тип батерии е, че съхранението на натрупания заряд и силата на процеса на освобождаването му се извършва в две различни клетъчни системи. Отделянето на тези две функции прави батериите много по- трайни, отколкото конвенционалните им събратя. Така например, батериите Sandia издържат повече от 14 000 цикъла на зареждане / разреждане - еквивалентът на 20 години трудов стаж, което е недостижимо за модерните литиево- йонни батерии. Другото предимство на полутвърдите клетките е способността им за бързо презареждане. Необходимо е само да се отцеди отработеното "гориво" и да се налее нова течност.

 

Електролитния състав не е оповестен, но според разработчиците на NanoFlowcell, използваните вещества са нетоксични и напълно безвредни за околната среда. Propulsion NanoFlowcell е създаден в сътрудничество с Bosch. Лихтенщайнци ще отговарят за технологията, а германците - за нейното изпълнение в автомобилите.

 

В Лихтенщайн планират разработката на прототипа преди края на годината, който ще бъде подходящ за движение по обществените пътища ще премине съответниото лицензиране през 2015 г.

	от: Електромобилист написан на 14/04/2014 16:26 PM
	Тук, в сравнение с оригиналната статия, липсват два важни елемента. Първия е наличието на суперкондензатор, който трябва да е голям, тежък и скъп, защото второто нещо е, че номиналната мощност на батерията е 30кW, т.е трябва сериозен енергиен бувер. Тук възниква и въпроса как батерия с номинална мощност 30кW ще захрани електродвигатели с номинална мощност 480кW?

ПГТАТ „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Хасково вече може да се похвали с елекрическо превозно oще ...

Членове и партньори на ИКЕМ са oще ...

На 17 май т. г. в Гранд хотел Балкан, oще ...

Страните ще работят за създаване на структура на Европейския институт за иновации и технологии oще ...