Комисията по транспорт и туризъм в Европейския парламент одобри план за европейска директива, даваща мандат на страните-членки за инсталиране на минимален брой зарядни станции за електромобили към 2020 г. Докладът от 26 ноември въвежда идеята за безжично зареждане и подкрепя ролята на Европейската комисия по отношение на стандартите.
 

Предложението цели да реши проблема за „кокошката или яйцето“: станциите за зареждане с алтернативни енергийни носители не се строят поради липсата на достатъчно такива автомобили, а потребителите не ги купуват заради липсата на станции.

За преодоляването му предложението предвижда въвеждане на минимални стандарти за покритие на електрическтата, водородната и газовата зарядна инфраструктура за пътен и морски транспорт и съответните им стандарти.

„Много съм доволен от положителния вот, подсилващ предложението ни, особено по отношение на минималното покритие на инфраструктурата, потребителската информация и иновативните аспекти. Убеден съм, че амбициозните мерки ще бъдат приложени скоро в полза на европейските граждани и индустрия“ – споделя след гласуването заместник-председателят на ЕК, отговарящ за транспорта, естонецът Сийм Калас. 

Безжично зареждане и общи стандарти 

CHAdeMOконектор

С оглед напо-нататъшното разработване на стандарти за безжично зареждане и очакваното разширяване на бъдещата им употреба парламентарният доклад подкрепя включването на технически спецификации за безжично зареждане в директивата.

 

Парламентът подкрепя целта за единен стандарт, отбелязана в предложението на Комисията. За постояннотоковите точки за бързо зареждане се предвижда преходен период до 2018-а, когато т.нар.„CHAdeMO“ конектори могат да се разгърнат преди Comboтехнологията да е в пълна готовност. В момента в Европа има 650 CHAdeMOзарядни станции, а още 1000 ще са готови до края на годината.

Национални политики и цели 

Транспортната комисия на Европейския парламент изисква от държавите-членки да въведат национални цели, съответстващи на минималните изискванията за брой електромобилни зарядни станции в държава, определени в предложението на Комисията от януари.

Тези цели ще се включват в рамковата политика, която всяка отделна страна трябва да разработи. Плановете трябва да съдържат и други мерки за доставка на „зелен“ ток за електромобилите, както и мерки за намаляване на  градските задръствания и развитие на публичния електротранспорт. В съответствие с европейските цели за подкрепа на мултимодалния транспорт, навлизането на електромобилте трябва да бъде интегрирано в инфраструктурата на публичния и железопътния транспорт, както и с товарния и логистичните терминали навсякъде, където е възможно.

Членовете на Европейския парламент отбелязват, че част от финансирането на тези планове трябва да дойде от европейски програми като Хоризонт 2020, Фондът за регионално развитие и Кохезионния фонд. 

България 

Тази несъмнено положителна новина трябва да бъде осмислена в български контекст, а той е следният:

1. Извън бутофорията в белите книги България не разполага със собствена транспортна стратегия, която да поставя реално измерими национални цели в контекста на европейските за поне едно поколение напред. Четивата, които министерствата исторически предлагат, имат нулева стойност, защото, дори в изолираните случаи на оригинално експертно творчество, приложението им е в най-добрия случай в рамките на мандата на създалото ги правителство; ново правителство – нова бяла книга. С такъв манталитет стигнахме до унизителна самомаргинализация. Нуждаем се критично от мобилизиране на целия публичен капацитет за създаването на комплексна българска (в европейски контекст, естествено)транспортна стратегия поне до 2050 година с ясни, измерими цели;

2. Развитието на автомобилния транспорт в държавата е естествена част от тази стратегия. Тя трябва да съдържа десетина ясни задачи и детайлни планове за постигането им във времето. Модерният термин е „пътна карта“, но името няма значение; важно е съдържанието.

Че основната цел трябва да бъде модернизация и промяна на средновековната му структура е очевидно, но недостатъчно. Съществена част от нея трябва да бъде и темата за алтернативите, които днес се смятат за „зелени“ – ток, водород, видовете газ и т.н.

3. За създаването на подобна стратегия, а не за механичното й преписване, са нужни както сериозен потенциал, така и добра воля. В момента Индустриален клъстер „Електромобили“ и Министерство на енергетиката работят върху нещо, за което чувам, че има по-скоро характер на 15-годишен план, отколкото на стратегия и резултатът от работата им все още не е известен.

Писането на „планове“, като двугодишния(!)на предишното правителство за насърчаване производството и ускореното навлизане на екологични превозни средства(къде е отчетът за първата половина от периода на приложението му, впрочем?)прилича на ситуацията на сцената по време на първия коледен концерт в детската ясла: едни се оглеждат виновно, забравили стихотворението, други се опитват да си спомнят текста на песничката, трети плачат, четвърти се смеят, а пети направо не се качват на сцената от срам. Междувремено учителките се вълнуват. Това е мила гледка за всеки родител, но е уместна само в предучилищна възраст, а тук иде реч за сериозни неща и пелтеченето не се прощава.

При всички положения създаването на подобна - повтарям, стратегия, не план - е въпрос на манталитет: 25 години показваме, че не сме в състояние да мислим с дълъг хоризонт, а още по-малко – да проявяваме постоянство във формулирането и постигането на обща цел.
 

Публикувано от Блогът на  Калоян Желев

 

Иновации и свързване: Ден на цифровото и индустриално посредничество - 12 септември 2024 г.,oще ...

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023 oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...