ЕК обяви законодателното си предложение за директива относно инфраструктурата за алтернативни горива в транспорта.

Предложението не е гласувано и в неговия краен вариант може да настъпят корекции:

http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kallas/headlines/news/2013/01/clean-fuel-strategy_en.htm

http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-24_en.htm

 

Основните точки по отношение на електромобилността са:

-          щепсел: Commission has announced the use of the "Type 2" plug as the common standard for the whole of Europe.

-          ЕК иска да задължи страните членки до 2020 да осигурят определен брой публично-достъпни зарядни станции с този щепсел (за България – 7000 бр.)

-         National strategies - Member States should implement national frameworks – описано е каква информация и какви мерки е необходимо да се заложат в националните стратегии, дадени са примери за стимули (повечето от тях вече са включени в предложенията на ИКЕМ)

-          Общо за съюза – минимум 795000 зарядни станиции (дадена е и формулата, чрез която са получени бройките за отделните страни) до 2020, очаквани разходи – 8 милиарда (най-вероятно тук се включват и инсталационните разходи, не само стойността на оборудването), което прави ~10k EUR/станция.

 

По отношение на другите „алтернативни горива” мерките са следните:

-          водород – само за страните, в които в момента има планове за развитие на водородна мрежа (14 членки) се предлага изискване до 2020 да има водородни станции през 300км, очаквани разходи – 123 милиона

-          природен газ – LNG (втечнен) и CNG (“автомобилен метан”)

o        LNG воден транспорт – зарядни станции на всички основни TEN-T пристанища (до 2020 за морските, до 2025 за речните; общо 139 броя), очаквани разходи – 2.1 милиарда (наскоро имаше новина за ферибот на батерии за къси разстояния в Норвегия)

o        LNG тежкотоварни камиони пътуващи на дълги разстояния – зарядни станции през 400км на всички основни TEN-T пътища до 2020, очаквани разходи – 58 милиона

o        LNG железопътен транспорт – споменава се само мимоходом, повече се набляга на електрификацията

o        CNG автомобилен транспорт – зарядни станции през 150км в целия съюз до 2020, очаквани разходи – 160 милиона. България е отбелязана сред страните с очакван голям ръст на CNG.

-          биогорива – настоящите горива от първо поколение (които използват растения специално засяти за гориво) се ограничават до 5%, за повече от това трябва да се използват нови видове биогорива използващи отпадачни продукти от селското и горско стопанство, сметища и други, които да не натоварват допълнително земеделските земи и горите. Въпросното ограничение е предложено още през 2012 в измененията на Renewable Energy Directive. В новия пакет не са заложени допълнителни мерки.

-          LPG (“автогаз”) – оценката на ЕК е, че пазарът му е достатъчно развит и няма нужда от допълнителни мерки

Общите очаквани разходи за всички видове инфраструктура са 10.5 милиарда до 2020 – 8 за електростанции, 2 за LNG по пристанищата и останалите 0.5 за пътни LNG, CNG и водород.

Като цяло визията е за силна подкрепа на електромобилността и на природния газ (най-вече LNG), съответно за средни разстояния /автомобили и големи разстояния/ камиони и кораби. Отношението към водорода е неутрално (от страните, които към момента го развиват се изисква да осигурят смислено покритие и съвместимост; нищо повече), а настоящите биогорива от първо поколение се ограничават.

Разходи за нефт, които ще се спестят от прилагането на мерките, се очаква да нарастнат до 2.3 милиарда/година през 2030, а още 1 милиард/година се очаква да се спестят от намаляване на ценовите флуктуации заради подобрената сигурност на енергийните доставки. Отбелязани са и предимствата за индустрията, работните места, предимство в иновациите и глобализацията и т.н.

По отношение на българската национална стратегия бяха обявени няколко наказателни процедури заради забавено въвеждане на директиви на ЕК. Някои от процедурите са на последен етап преди въвеждането на глоби в размер на хиляди евро на ден. Забавянията косвено свързани с електромобилността (т.е. електромобилността спомага за преодоляване на забавянето и/или премахване на забавянето улеснява електромобилността) са при въвеждане на изисквяния относно:

-          трети енергиен либерализационен пакет – пазар на природен газ и електричество

-          новостроящите се сгради да са енергийно-неутрални (нулева нетна консумация)

-          чистота на въздуха

 

В средата на 2012г. ИКЕМ предложи в свое писмо до изпълнителната власт, да се стартира работа по създаване на „План за електрическа мобилност – България 2025“.

За да се избегнат забавяния и санкции свързани с бъдещите изисквания за зарядни станции, ИКЕМ е готов да съдейства на властите при изготвянето на националната стратегия и другите необходими законодателни и нормативни документи.

 

инж. Стоян Спахиев

ИКЕМ

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...

Като браншова организация в сектор "Електрическа мобилност", ИКЕМ работи за oще ...