Първенци сме по употреба на електромобили в региона на Балканите, казва Илия Левков, председател на Индустриалния клъстер "Електромобили" - ИКЕМ
 

 

 /Людмила Спасова, БТА/

             Министрите на икономиката, енергетиката и туризма и на транспорта, информационните технологии и съобщенията Трайчо Трайков и Ивайло Московски обединяват усилия за изготвянето на национален план за действие, чиято цел е да насърчава развитието на устойчиво ориентиран транспорт, включително на електрическа мобилност в България за периода 2012 - 2014 год. Това стана известно тази седмица при откриването на инициативата "Дни на българската индустрия" в Интер Експо Център.
            Двамата министри заедно са започнали проучване за това как е развит в Европа този вид транспорт и как се мотивират производителите на автомобили с всички видове алтернативи на конвенционалните горива.
            Според председателя на Индустриалния клъстер "Електромобили" ИКЕМ Илия Левков електромобилността е част от бъдещето на транспорта в света.
             Трябва да е ясно, че нациите, които днес не се включат в надпреварата за електромобилност, след няколко години ще се окажат само вносители на чужди високотехнологични продукти, смята той. Що се отнася до България електромобилността й дава уникален шанс да се превърне в територия на електромобилните технологии в ЕС, в износител на високи технологии, заяви Левков в интервю за БТА.

                                Следва пълният текст на интервюто:

                 Въпрос: Каква е стратегията на клъстера и как "стоят" електромобилите на българския пазар?
                Отговор: Стратегията на клъстера е да създадем условия за това електромобилността в България да се случи - с българско участие, и българската индустрия да намери място в този огромен икономически процес.
   
                Въпрос: А тези процеси вече не се ли случват?
                Отговор: Да, може да се похвалим, че вече се случват. Първата ни задача беше да осигурим законодателните промени и те са вече на път да се случат. Втората стъпка е да осигурим промени в образователната система, които също вече се случват. Подготвяме и необходимите за това кадри - техник и електромонтьор на електромобили в средното училище, бакалаври и магистрати във висшите училища. По специалността е въведена и докторантура.
                Оттук нататък върви индустриализацията на този процес, въвеждаме стандарти, участваме в Европейския съюз по стандартизация, така че разпростирайки се на точно този огромен пиедестал работим по всички възможни направления този процес да се случи в България.
                Огромна помощ ни оказват общините и строителният бранш.

                Въпрос: Защо беше необходимо въвеждането на законодателни промени и успяхте ли да изчистите всички пречки пред бизнеса в това отношение?
                Отговор: Законодателните промени бяха необходими, защото думи като електромобили и електромобилност, зарядна инфраструктура не съществуваха в правния мир. Работим не само с български компании, но и с чуждестранни, и всички индустриални субекти желаеха това да залегне в правната ни уредба. Положихме не малко усилия това да се случи в България.
                  Промените са в три направления. Първата е промяната в общинското законодателство, чийто модел сме предложили на Столична община. Предоставили сме го и на три други общини, наши партньори, с които имаме подписани меморандуми. Това са Монтана, Ловеч и Русе.
                 В понеделник бяхме на среща в Пловдив и Смолян, в Чепеларе. С гордост мога да заявя, че това са общини, които са готови да приемат и ние безплатно ще им доставим тези законодателни промени, които да залегнат в общинската уредба.  Така, когато български или чуждестранен инвеститор реши да изгражда зарядната инфраструктура на техните територии, това ще става по законен и правилен път.
                  Второто нещо е електромобилността. Без електромобилите това няма как да се случи. Затова дефинирахме електрическите превозни средства, бъдещите стимули и възможности в бъдеще в по-големите градове те да се движат в бус лентите, да не плащат в синя зона. Много искахме тази година да се случи и нулевата ставка, но няма стане. Надяваме се тя да е факт догодина.
   
                  Въпрос: Споменахте зарядната инфраструктура. Колко зарядни устройства вече има на територията на страната?
                 Отговор:  Хубавото е, че на вас мога да кажа нещо, което е новост. Освен първите седем зарядни колонки в София, които са в централната градска част, изградихме още три - в периферната. Има колонка в Исперих, естествено и в нашия офис, която предстои да инсталираме и предвиждаме броят им непрекъснато да расте.
                   Колонки за електромобили има пред сградата на Столична община, на площад "Македония", бул. "Ал. Стамболийски", дори пред сградата на парламента.  Те бяха изградени от член на нашия клъстер и изпревариха законодателството, но вече нещата са урегулирани. Сега на базата на това законодателство всеки от заинтересованите би могъл да увеличи броя на тези колонки.  

                 Въпрос: А колко са реално електромобилите, които се движат в България и кои са преобладаващи сред клиентите ви - общините или частни лица?

                  Отговор: Внасяме от електрически велосипеди до автобуси на този принцип. Оказва се, че броят им на територията на България надминава 1 100, което е много сериозно нещо за България. Очакваме, че общините, логистичният и транспортният бизнес ще бъдат първите и основните ни засега потребители. След това ще бъде даден тласък на всички останали. Процесът обаче трябва задължително да мине през индустрията, през бизнеса и най-лесния пример за това е сметката.

                    Въпрос: А къде е България в този процес спрямо другите европейски държави?
                    Отговор: Спокойно мога да кажа, че в момента България е на същото ниво, на което са другите европейски държави. Освен това с голяма гордост заявявам, че в региона /на Балканите/ - ние сме по-добри от останалите. В това отношение обаче за пример мога да дам Естония, която преди няколко месеца закупи 530 електромобила на базата на бартер срещу въглеродни емисии от фирмата Мицубиши мотърс.
                    В България ще се откроят два отделни класа електромобили - електромобили с дълъг пробег, които ще бъдат внасяни, и електромобили от малък градски клас, една голяма част от които ще бъдат конвертирани автомобили. Конвертирани електромобили, задвижвани от оловни или маломерни литиево-йонни батерии, съществуват и днес в България. С дневен пробег от 40-60 км, максимална скорост 80-100 км/ч и неголям капацитет на батериите те са евтин вариант и за малка градска кола. Те биха се разгърнали сериозно при условие, че нормативната база се развие бързо, бъдат създадени модели за индустриализация на конверсията и дадени възможности за инвестиции в нея.

                    Въпрос: Как обаче да убедим хората да инвестират в тези скъпи возила? Какво на практика те ще спестят от въвеждането на електромобилите?
                   Отговор: Спестяваме много - разходи, въглеродни емисии, шум, запрашеност.
                    Електромобилността е част от бъдещето на транспорта в света.  Трябва да е ясно, че нациите, които днес не се включат в надпреварата за електромобилност, след няколко години ще се окажат само вносители на чужди високотехнологични продукти. Що се отнася до България - електромобилността й дава уникален шанс да се превърне в територия на електромобилните технологии в ЕС, в износител на високи технологии.

                     Въпрос: Бихте ли обяснили по-конкретно?
                     Отговор:  Ако трябва да съм по-конкретен, освен намаляване на емисиите от въглероден двуокис и на замърсяването от вредни емисии и шум, ще се намали и зависимостта от вносни въглеводородни горива и повишаване на енергийната сигурност на страната. Друга полза е по-широкото използване в транспорта на енергия от ВЕИ,  създаване на "умни мрежи", интегриране на електрическите превозни средства в тях, повишаване ефективността на конвенционалните електрически централи и развитие на националната електрическа система. Има и още ползи.

                        Въпрос: И това е бъдещето?
                        Отговор: Не, това е настоящето. Искрено се надявам, че в рамките на няколко години електромобилността ще стане факт в България. Това е нашата стратегия и визия.  
                      България не е догонваща, а е в основата на вълната на електромобилността в света. За да останем поне регионален лидер в тази сфера, работим, за да се случат много неща едновременно.
                       Ако бъде реализирана комплексна национална стратегия, стимулираща едновременно електромобилността и електромобилната индустрия, през 2020 г. в България ще има между 100 и 200 хиляди електромобили и нужният за тях брой станции за зареждане от различни класове.      

                     Въпрос: Как обаче на този етап да стимулираме потребителите, за които цената от около 30 хиляди евро за електромобил все още е твърде висока?
                     Отговор: За целта се подготвят законодателните промени, за които вече споменах. Сред тях мога още да спомена възможностите за предоставяне на данъчен кредит на юридическите лица, които закупят независимо какъв клас нов или конвертиран електромобил, както и на тези, които ползват услугата конверсия за леки и лекотоварни автомобили и микробуси.
                    Важно условие ще бъде премахването на ДДС за физически лица, които закупят един нов или конвертиран електромобил за период от 7 години - 2012-2118 г.. Сред другите предложения са премия за всеки купувач на нов електромобил от 5 000 лв. и на конвертиран електромобил от 2 500 лв., независимо от класа на машината; намаляване и премахване на данъка върху колите; освобождаване от винетки до 2018 г. и от пътен данък и такса за регистрация до 2016 г. на всички МПС с емисия от въглероден двуокис под 80 г/км и други.
                 На общините предлагаме да предоставят места за безплатно паркиране на електромобили в синя и зелена зона за период от 5 години. Супермаркети, молове, мултиплекси и др. структури с частни безплатни паркинги да определят 20 процента от местата в тях само за електромобили, както е за колите на хората с увреждания. Предвиждат се и много други облекчения и стимули, с които това, за което питате, да се случи.

 

/Людмила Спасова/
 

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...

Като браншова организация в сектор "Електрическа мобилност", ИКЕМ работи за oще ...