Като Национална браншова организация за електрическа мобилност, ИКЕМ участва в междуведомствена работна група към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 

Дейността на работната група е свързана с транспониране на Европейска Директива 2014/94/ЕС за разгръщане на инфраструктурата за алтернативните горива.

Държавите членки следва да осигурят изграждане на публично достъпни зарядни точки за електрически превозни средства с подходящо покритие, за да се предостави възможност да се движат в градските/крайградските агломерации и други гъстонаселени райони и ако е целесъобразно, в рамките на определени от държавите членки мрежи.

 

Къде е България?

Съобразно краткосрочните и дългосрочни цели, по-долу представяме кратка оценка и прогноза:

I. Оценка на очаквания брой превозни средства, задвижвани от алтернативни горива, през 2020 г., 2025 г. и 2030 г. (електричество и водород)

Към м. Октомври 2015г. в България са регистрирани електрически ЕПС, както следва:

-    Мотопеди -  31бр. ;  Мотоциклети – 22 бр. ;  Триколесни – 3 бр.  ;   Четириколесни – 94 бр.    

     Всичко - 444 бр. или 0.27% от общия брой мотоциклети в България.

-    Леки автомобили – 134 бр.  ;  Товарни автомобили – 34 бр.  ;  Автобуси – 2 бр.  

     Всичко автомобили – 170 бр. или 0.0047% от общия брой автомобили в България.

-    Водородни автомобили към края на 2015г. -  няма регистрирани в България.

Кратка сравнителна информация, за регистрирани plug-in  автомобили в отделни страни за  2015г.
България - 18 регистрирани plug-in  автомобили ; Румъния - 56 регистрирани plug-in  автомобили ; Турция - 38 регистрирани plug-in  автомобили ; Украйна -  252 регистрирани plug-in  автомобили.

Прогноза за България:
На база готовността ни към момента, като обединим всички задвижващи системи (електрически и водороден компонент), прогнозираме:

2020г. –около 35 000 бр.  ; 2025 – 70 000 бр.  ; 2030 – 130 000 бр.

Става дума за автомобили със задвижващи системи с различна степен на електрификация, но задължително със заряден компонент и електрическа автономия поне 40 км.

Прогнозираме за автомобили използващи водород:  
2020г. – 50 бр.)  ; 2025 –  400 бр.  ; 2030 – 900бр.


При ускоряване на процесите, следствие на адекватни мерки в национален мащаб, оптимистичната ни прогноза е за удвояване стойностите на първия вариант. Това разбира се може да се случи, ако държавата се ангажира пряко с мерки за насърчаване на обновяването на автомобилния парк изобщо!
    


II. Степен на постигане на националните краткосрочни цели, година по година, за разгръщането на инфраструктурата за алтернативни горива в различните видове транспорт, (електричество и водород)

Състояние на зарядната инфраструктура в България към края на 2015г.
Според критериите на „Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 година за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива“,  „зарядна точка” е тази, в която е инсталирана зарядна колонка с мощност над 3.7 kW. Колонките с по-ниски мощности не се взимат предвид.

-    Към края на 2015г. в  България са инсталирани общо около 30  зарядни колонки с CEE, ТИП1 и ТИП2 конектори, работещи с напрежение 220V или 380V и мощност между 3,7 - 22kW.

-    Няма инсталирани зарядни колонки за бърз заряд на трифазен ток с напрежение 380V и мощност над 22 kW.  

-    Няма изградени зарядни станции за автомобили на водород.

Първоначалният ентусиазъм за изграждане намаля, предвид на това, че не се състоя очаквания бум при електромобилите до 2013г. Изградените зарядни станции към момента са по-скоро „маркирана територия“.

Прогноза за България:
Предвид критериите за оценка в Директива 2014/94/EC и приетата формула, определяме прогнозни цели за изграждането на зарядни станции, както следва:
 
-    Зарядни колонки в точки „Публичен достъп“ (recharging points accessible to the public):          до 2020г. – 3 500 бр. до 2025г. – 6 000 бр. до 2030г. – 9 000 бр.

За ориентир подходящият среден брой зарядни точки следва да съответства на минимум една зарядна точка на всеки 10 автомобила, като също се отчита и видът автомобили, технологията за зареждане и наличните частни зарядни точки. Местата са станциите на обществения транспорт, пристанищни пътнически терминали, летища или железопътни гари и др.

-    Зарядни колонки в точки „Непубличен  достъп“ (recharging points not accessible to the public): до 2020г. – 2 000 бр. до 2025г. – 6 000 бр. до 2030г. – 10 000 бр.

Частните собственици на електрически превозни средства са зависими в голяма степен от достъпа до зарядни точки в колективни паркинги, като например в жилищни блокове, офис сгради,  търговски обекти и др.
    
-    Зарядни станции на автомобили на водород:
до 2020г. – 4 бр. до 2025г. – 10 бр. до 2030г. – 50 бр.

При активна държавна политика и подкрепа, българската индустрия е в състояние да изгражда зарядни станции за зареждане на автомобили на водород. Комбинирането на подобни зарядни станции с вече изградените метан и газ станции, може да ускори процеса.

 

Настоящите прогнози имат смисъл само в контекста на дългосрочна национална стратегия за модернизация на мобилността през намаляване на въглеродния отпечатък от автомобилния парк, промяна в неговата възрастова и технологична структура и комплексни междусекторни мерки за насърчаване на този процес!
 

ИКЕМ  2016

На 17 май т. г. в Гранд хотел Балкан,oще ...

Страните ще работят за създаване на структура на Европейския институт за иновации и технологии oще ...

Гимназията в Хасково е част от уникалния за страната модел за връзка междубизнеса и образовани oще ...

Това е един от важните изводи от провелата се на 10 април 2019 експертна дискусия &laq oще ...