Клъстерите като организционни образувания в България съществуват от около 6-7 години и са резултат от естествения стремеж на българските компании към повишаване на конкурентоспособността, стимулиране на иновационния потенциал, реализиране на икономии от мащаба и най-общо в търсене на ефективни механизми за противопоставяне срещу нестабилната пазарна конюнктура.

Идеята за професионалното сдружаване в клъстерни структури е формулирана от Майкъл Портър през 1990г. в книгата му „Конкурентното предимство на нациите“, където този тип организация е дефинирано като „групи от взаимосвързани фирми, доставчици, свързани производства и специализирани индустрии в определени области, които присъстват в дадени географски райони“.

В по-широк смисъл, професионалното сдружаване може да се проследи доста по назад във времето, в древна Гърция, където около 20 г. след смъртта на „бащата“ на медицината Хипоктат, лечителите се събират и изработват Кодекса за професионално поведение, който е наречен – Хипократова клетва.

В днешните турболентни времена, когато все по-голямата част от индустриалните компаниите опериращи на българския пазар изпитват перманентен дефицит на организационен ресурс, систематичен подход и стратегическо планиране, идеята за постигане на индивидуалните бизнес цели посредством реализацията на общностния интерес, добива ново значение и измерения.

Практиката доказва, че постигането на устойчиви и значими резултати в неблагоприятна и фрагментирана среда е непосилна задача дори и за големите играчи, която стопява ресурсите на организацията и води до циклична неефективност и водене на „стратегия“ за оцеляване и хоризонт на планиране от 3-6 месеца. Факт, водещ сам по себе си до „канибализиране“ на потенциала на соловия играч, който на практика се превръща в бездънен консуматор на ресурси, без възможност за реализация на добавена стойност и реален ръст.

От друга страна, моделът за постигане на ръст чрез балансиран консенсус и сътрудничество в рамките на браншова организация като алтернатива на модела за крайната вътрешно-браншовата конкуренция е труден за приемане, поради дългогодишното натрупване на асистемен подход към решаването на задачите, особено забележимо при МСП.

Очевидната нужда от преориентиране на фирмените ценности в контекста на по-широкия браншови интерес е обуслована допълнително от липсата на успешни примери и практики за постигане на устойчиви резултати в общностен мащаб. Индустриалните клъстери като модел на професионално сдружаване, освободен от негативите на социалистичеаския профсъюзен живот, притежават онази бизнес „възрожденска“ енергия и амбиция, която може да поведе професионалните общности към реализирането на успешни и прогресивни бизнес модели в условията на стагнирана местна икономика и в комбинация с отворен европейски и глобален пазар.

Професионалните „будители“, както бихме могли да наречем „белите лястовици“ в браншовите организации през 2015 година в България, тези които демонстрират реални усилия и резултати в изграждането, обединяването и поддържането на професионални общности, биха могли да се съпоставят в определена плоскост, като принципи, отговорност и роля със светлите имена на Народните Будители, които извеждат българската национална идея на най-високо ниво.

Българският националният капитал и в частност обединената професионалната експертиза е може би онази тънка допирателна, която свързва днешните професионални браншови „будители“ с изнемогващия и разпокъсан български иновативен и производствен потенциал и дава надежда за скорошен общностен възход.

 

Боян Захариев

ИКЕМ

На 5 януари 2023 г. почина проф. Енчо Попов, изтъкнат български изобретател в сферата на електoще ...

ИКЕМ и "Клъстер София град на знанието" отбелязаха старт на проект: "Международ oще ...

Като браншова организация, ИКЕМ работи усилено за развитието на сектор "Електрическа моби oще ...

Информация за регистрираните пътни превозни средства и електрически превозни средства в Българ oще ...