Всички правителства, почти без изключение, изглежда приемат темата за българската автомобилна политика като недостатъчно важна.

В това време ритмично излизат „бели книги" по темите на транспорта, нисковъглеродната икономика и т.н., които по един или друг начин показват, че властите осъзнават тежкото състояние на 3,2-милионния автомобилен парк (структурата му от 2010 г. насам се е влошила катастрофално) и всички съпътстващи обществено- икономически и екологични последствия.

Подходът на политическите партии към държавната администрация е известен с разрушителния си ефект. Така Министерство на транспорта години наред е лишено от достатъчна експертност по въпросите на автомобилната политика. Министерството на икономиката, доколкото му стигат силите, е поело повечето теми, касаещи осъвременяването на мобилността в България.

Повсеместната липса на експертност в областта на модернизацията на българската мобилност и политиките по въвеждането й в XXI век, заедно с пълното неразбиране на ползите от интелигентната интеграция на автомобилите в обществото, е още по-силно изразена на местно равнище. Разбиране по въпросите на съвременното градско планиране и създаването на стабилни урбанизирани екосистеми, създаващи предпоставки за изграждането на интегрирани нисковърглеродни транспортни решения липсва и на общинско равнище.

Дори в София разбирането за модернизация на транспорта се изчерпва с изграждането на метро (което е много положителен, но крайно недостатъчен процес ), тролейбуси и естакади. Тук-таме някоя велоалея, в повечето случаи изолирана от останалите, и толкова.

София, както и България като цяло, няма виждане за транспортното бъдеще на града в следващите 40-50 години, а за политика в посока на устойчивата модернизация на автомобилния парк (в смисъл на подобряване на възрастовата му структура и ориентация към нисковъглеродни задвижващи системи) и адаптирането на инфраструктурата към съвременните изисквания на този етап дори не може да се мечтае.

Достоен елемент от лутащата се държавна политика е и данъчната система, която активно насърчава застаряването на автомобилите, наказвайки новите в полза на употребяваните. Тя предвижда освобождаване от данък за чистите електромобили, но неговият размер е толкова малък на фона на цената на един нов електромобил, че няма практически ефект. (1200 лв, отнесени към цената на струващия 200 000 Tesla Model S, ползващ данъчен кредит в много по-голям размер, фактически не са стимул).

Моментното ниво на разбиране по темите на съвременната мобилност е такова, че България очевидно се нуждае от дългосрочно усилие за изграждането на институционална компетентност по автомобилните въпроси на всички равнища - държавно, регионално и общинско.

В този контекст е и дейността на Индустриалнен клъстер „Електромобили", чиято дейност е насочена към дългосрочната задача да формира съответната компетентност, която в перспектива да залегне в основата на липсващата институционална експертност по въпросите на съвременната автомобилизация - мобилните и транспортните решения на бъдещето изобщо.

Европейските програми постоянно предлагат финансиране на проекти за обмен на информация и знания по всички аспекти на съвременния обществен живот, а идеята за въглеродната екстензивност на човешките дейности се е превърнала в устойчиво идеологическо ядро на всички европейски политики.

В този смисъл ИКЕМ, като Национална браншова организация за електрическа мобилност е длъжна да оформи концепцията на платформа за обмен на информация и опит с онези държави в Северозападна Европа, които са в авангарда на съвременните нисковъглеродни транспортни решения.

Градове като Париж, Лондон, Единбург, Осло, Копенхаген и Стокхолм вече десетилетия работят по темите на съвременната градска мобилност, а хранителна среда за успеха на тези градове е наличието на национални стратегии за модернизация на автомобилния транспорт, някои от които впечатляват с всеобхватността и радикалната си напредничавост.

Обмяната на опит, познания и виждания би могла да формира гръбнака на публично-частно партньорство, с чиято помощ да се насърчи изграждането на бъдещия български национален и регионален експертен потенциал, който след 1 -2 поколения ще трябва да се нагърби с тежката задача по компенсиране на бездействието на предшествениците си.

Струва ми се, че една интелигентно формулирана и осъществена платформа за обмен на опит, познания и информация в областта на държавната и регионална нисковъглеродна мобилна политика съдържа достатъчно дълбок смисъл и дългосрочна потенциална полза за всички участници.

Подобна концепция се нуждае от по-детайлна разработка и пълна отдаденост на малък експертен екип от хора, които да влязат в контакт с всички потенциални партньори и разработят цялостен дългосрочен проект за европейско финансиране.

ИКЕМ има потенциал да заеме водещата роля в него, а безспорният му положителен ефект със сигурност ще спечели както вътрешна, така и външна подкрепа. В държава с толкова негативна репутация, като България, има остра нужда от позитивни обществено-икономически инициативи.

 

Калоян Желев

	от: inspector gadget написан на 10/05/2015 12:12 PM
	PREDIZVIKATELSTVOTO s burzoto zarejdane i nezavisimostta ot opredeleni broy cikli na bateriite se krie imanno v razrabodkata na svruh-kondenzatorni baterii v tova napravlenie tryabva da se nasochat razrabodkite i bezjichnoto prenasyana na el energiya tova e budeshteto na elektomobilite

от: Атанас написан на 05/05/2015 19:21 PM

Трябва да се мисли 30год. напред като основните въпроси са колко петрол има ,колко е технологичното време за трансформация на транспорта ,енергетиката и селското стопанство за функциониране без петрол и доколко може да се откажем от петрола. Обяснил съм подробно - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231 ,и основните стратегии – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

Стратегията бе представена oще ...

oще ...

Чрез Българската стопанска камара (БСК), ИКЕМ внесе своите предложения по проекта на Национале oще ...

Преди 11 години беше началото. Група ентусиасти учредиха Индустриален клъстер „Електромо oще ...