Всички правителства, почти без изключение, изглежда приемат темата за българската автомобилна политика като недостатъчно важна.

В това време ритмично излизат „бели книги" по темите на транспорта, нисковъглеродната икономика и т.н., които по един или друг начин показват, че властите осъзнават тежкото състояние на 3,2-милионния автомобилен парк (структурата му от 2010 г. насам се е влошила катастрофално) и всички съпътстващи обществено- икономически и екологични последствия.

Подходът на политическите партии към държавната администрация е известен с разрушителния си ефект. Така Министерство на транспорта години наред е лишено от достатъчна експертност по въпросите на автомобилната политика. Министерството на икономиката, доколкото му стигат силите, е поело повечето теми, касаещи осъвременяването на мобилността в България.

Повсеместната липса на експертност в областта на модернизацията на българската мобилност и политиките по въвеждането й в XXI век, заедно с пълното неразбиране на ползите от интелигентната интеграция на автомобилите в обществото, е още по-силно изразена на местно равнище. Разбиране по въпросите на съвременното градско планиране и създаването на стабилни урбанизирани екосистеми, създаващи предпоставки за изграждането на интегрирани нисковърглеродни транспортни решения липсва и на общинско равнище.

Дори в София разбирането за модернизация на транспорта се изчерпва с изграждането на метро (което е много положителен, но крайно недостатъчен процес ), тролейбуси и естакади. Тук-таме някоя велоалея, в повечето случаи изолирана от останалите, и толкова.

София, както и България като цяло, няма виждане за транспортното бъдеще на града в следващите 40-50 години, а за политика в посока на устойчивата модернизация на автомобилния парк (в смисъл на подобряване на възрастовата му структура и ориентация към нисковъглеродни задвижващи системи) и адаптирането на инфраструктурата към съвременните изисквания на този етап дори не може да се мечтае.

Достоен елемент от лутащата се държавна политика е и данъчната система, която активно насърчава застаряването на автомобилите, наказвайки новите в полза на употребяваните. Тя предвижда освобождаване от данък за чистите електромобили, но неговият размер е толкова малък на фона на цената на един нов електромобил, че няма практически ефект. (1200 лв, отнесени към цената на струващия 200 000 Tesla Model S, ползващ данъчен кредит в много по-голям размер, фактически не са стимул).

Моментното ниво на разбиране по темите на съвременната мобилност е такова, че България очевидно се нуждае от дългосрочно усилие за изграждането на институционална компетентност по автомобилните въпроси на всички равнища - държавно, регионално и общинско.

В този контекст е и дейността на Индустриалнен клъстер „Електромобили", чиято дейност е насочена към дългосрочната задача да формира съответната компетентност, която в перспектива да залегне в основата на липсващата институционална експертност по въпросите на съвременната автомобилизация - мобилните и транспортните решения на бъдещето изобщо.

Европейските програми постоянно предлагат финансиране на проекти за обмен на информация и знания по всички аспекти на съвременния обществен живот, а идеята за въглеродната екстензивност на човешките дейности се е превърнала в устойчиво идеологическо ядро на всички европейски политики.

В този смисъл ИКЕМ, като Национална браншова организация за електрическа мобилност е длъжна да оформи концепцията на платформа за обмен на информация и опит с онези държави в Северозападна Европа, които са в авангарда на съвременните нисковъглеродни транспортни решения.

Градове като Париж, Лондон, Единбург, Осло, Копенхаген и Стокхолм вече десетилетия работят по темите на съвременната градска мобилност, а хранителна среда за успеха на тези градове е наличието на национални стратегии за модернизация на автомобилния транспорт, някои от които впечатляват с всеобхватността и радикалната си напредничавост.

Обмяната на опит, познания и виждания би могла да формира гръбнака на публично-частно партньорство, с чиято помощ да се насърчи изграждането на бъдещия български национален и регионален експертен потенциал, който след 1 -2 поколения ще трябва да се нагърби с тежката задача по компенсиране на бездействието на предшествениците си.

Струва ми се, че една интелигентно формулирана и осъществена платформа за обмен на опит, познания и информация в областта на държавната и регионална нисковъглеродна мобилна политика съдържа достатъчно дълбок смисъл и дългосрочна потенциална полза за всички участници.

Подобна концепция се нуждае от по-детайлна разработка и пълна отдаденост на малък експертен екип от хора, които да влязат в контакт с всички потенциални партньори и разработят цялостен дългосрочен проект за европейско финансиране.

ИКЕМ има потенциал да заеме водещата роля в него, а безспорният му положителен ефект със сигурност ще спечели както вътрешна, така и външна подкрепа. В държава с толкова негативна репутация, като България, има остра нужда от позитивни обществено-икономически инициативи.

 

Калоян Желев

	от: inspector gadget написан на 10/05/2015 12:12 PM
	PREDIZVIKATELSTVOTO s burzoto zarejdane i nezavisimostta ot opredeleni broy cikli na bateriite se krie imanno v razrabodkata na svruh-kondenzatorni baterii v tova napravlenie tryabva da se nasochat razrabodkite i bezjichnoto prenasyana na el energiya tova e budeshteto na elektomobilite

от: Атанас написан на 05/05/2015 19:21 PM

Трябва да се мисли 30год. напред като основните въпроси са колко петрол има ,колко е технологичното време за трансформация на транспорта ,енергетиката и селското стопанство за функциониране без петрол и доколко може да се откажем от петрола. Обяснил съм подробно - https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1431029987175231 ,и основните стратегии – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1436573383287558

oще ...

oще ...

oще ...

Докато българският бизнес развива пазара на електромобили и възможностите, които предлага, бъл oще ...