Гледано в най-общ план, ние хората с увреждания наричаме ТПС (технически помощни средства) всички онези изделия, които компенсират различни видове увреждания и ни помагат да живеем сравнително нормален живот, въпреки уврежданията си. Това е термин, който възприема и нашето законодателство, макар че в правния мир се среща и термина Медицински изделия, който ние не възприемаме, поради различни причини.

В най-съвременното ни законодателство вече се използва терминът МИПС (Медицински  изделия, приспособления и съоръжения) – Съгласно ЗИХУ, ППЗИХУ,ЗСП и ППЗСП (Закон за интеграцията на хората с увреждания,правилникът за прилагането му, Закон за социалното подпомагане и правилника за прилагането му).

Вече се намират всякакви технически средства, които компенсират почти всякакви нужди, увреждания и дефицити. Повечето от тях вече са в масово производство и въпросът е дали можеш да си го позволиш от чисто финансова гледна точка и по какъв начин е изградена системата за ТПС в отделните държави.

 

Основни помощни средства за хората с увреждания са електрическите средства за придвижване, като у нас са познати най-вече инвалидните  колички, който за България бяха първите ЕПС, които навлязоха още в края на 90-те години на 20-век. По пътя на логиката помощното средство се избира съгласно индивидуалните  нужди и потребности на потребителя.

Когато говорим за инвалидна количка (eлектрическа), трябва да имаме предвид следните неща:
Всеки човек според индивидуалните си нужди, възможности (физическо състояние) и интензивност на използване, трябва сам да подбере своето ЕПС. Тук трябва да имаме предвид, че има хора, за които ЕПС е единственият начин за самостоятелно придвижване извън дома. В такъв случай трябва ЕПС да се подбере така че да осигурява мобилност на доста по-големи разстояния, да се прецени добре къде ще се ползва повече ЕПС (количката) –на открито, на закрито или комбинирано.
Това са критерии на така-нареченият западен индивидуален подход при подбора на помощните средства. Този подход се определя от научните среди, като подход, обърнат към човека. В този случай медицинско социалната система и частния сектор, в сферата на помощните средства са обърнати към човека, така, че да му доставят помощно средство, което да отговаря в максимална степен на личните му нужди и да е избрано от него.

В България за жалост пирамидата е обърната! Тук човекът с увреждане е в услуга на частния бизнес и медицинско-социалната система и особено на така наречения “частен бизнес”. Веднага пояснявам твърдението си – и общността на хората с увреждания и медико-социалната система и частния бизнес в един глас твърдят, че лимитните пари които се отпускат са ТПС са малко. ТПС-тата които получават хората в България са много некачествени и това е факт! В същото време забележете колко огромен е броя на фирмите, които се занимават с дистрибуция  на помощни средства.

При това положение нещата миришат на огромна далавера, понеже не е възможно толкова голям брой фирми да се стремят към икономическа ниша, в която няма пари. От друга страна повечето фирми са дистрибутори на големите фирми-вносители, като играят ролята на “Офицер за  свръзка” и взимат процент от продажбите, на основание договор. Работил съм точно по този начин, като дистрибутор на една фирма в продължение на година и половина и мога с абсолютна увереност да кажа, че ако вършиш тази дейност от чисто и добро сърце, без да имаш връзки с лекарските комисии, който издават разрешителните не можеш да изкараш повече от 50-70 лева на месец.

Големите фирми, вносители на едро са най-много 3-4. Всичко останало е търговци на дребно тип дистрибутори на големите фирми.Най-лошото в случая е, че дребните дистрибутори не поемат никакъв ангажимент по отношение на поддръжката. Има само два-три сервиза, които извършват гаранционни услуги и те са в София и Плевен. Проблемите с поддръжката ги усещам лично, като потребител, а и това бе причината да напусна бизнеса с дистрибуцията, понеже се оказа, че фирмата внася много некачествени изделия и има огромни проблеми с гаранцията и ремонтите, а освен това,  когато си дистрибутор от трето ниво по веригата нямаш никакви доходи, а само нерви и отговорности.

Освен това инвалидните средства за придвижване са стока с много голям срок на ползване от 10 години, съгласно приложение 7, точка 12 Б на ППЗИХУ. Съгласно нормативните документи паричната сума, която се отпуска за ЕПС на хора с увреждания е 3019 лева. Проблемът  е, че е прекалено дълга икономическата верига от вносителя на едро до крайния клиент, като основната част от дистрибуторите не изпълняват никаква друга роля освен свръзка, но дори и за това вземат необосновано големи комисионни. Въпреки това малките фирми дистрибутори трябва да се  занимават и с още 1000 неща, за да гарантират оцеляването си, понеже за тях дистрибуцията на ТПС е дейност, с твърде малка доходност. От друга страна вносителят на едро, като има предвид лимитната цена от 3019 лева и като се ръководи  само от нея трябва да вземе една количка независимо откъде и каква марка, но на възможно най-ниската цена, за да може да се разплати на всички свои дистрибутори, да плати вноса данъците и прочие и да му остане поне 600 – 700 лева чиста печалба от едно продадено изделие, като по този начин поддръжката му остава последната грижа, на която реално не се обръща никакво внимание.

От трета страна едно средство за придвижване има срок на ползване от 10 години, който у нереално голям, съобразно натовареността на използване, пътните условия у нас, индивидуалните потребности на човека и прочие обективни фактори, на които значение не се отдава, защото в България индивидуалният подход за подбор на ТПС изобщо не се прилага.
Целта, която ръководи всеки търговец е да внесе възможно най-евтините ТПС, без значение от функционалните им възможности, който те не са и в състояние да преценят. По този начин изпадаме в положение, при което се внасят ниско качествени и неотговарящи на нашите пътни условия и нужди ТПС. Това обикновено са превозни средства, тип електрически скутери, които са предназначени основно за ползване в закрити помещения и за къси разстояния навън, при условия на идеално равен път, какъвто в България няма. Тези средства нямат почти никакви възможности за движение в трудни условия. Освен това постижимият пробег от 15-20 километра е прекалено малък, при всички негови условности, за да може да се използва, като единствено и универсално средство за придвижване, при положение, че зарежда 6 – 8 часа.

По принцип вече има изобретени и произвеждащи се ЕПС за инвалиди, които са годни за всякакви условя, както цените започват от 6000 - 8000, та чак до 25000, колкото впрочем струва семейното ни жилище !!! При доход на месец от 200 – 230 лева, как човек да отдели 10 000 за количка. Пък и при толкова хора, който събират пари за животоспасяващо лечение е малко глупаво човек да иска спонсорство за инвалидна количка, та дори и тя да е точно това, от което имаш нужда! Поне така мисля аз!

Тогава ние хората с увреждания обръщаме погледа си към универсалните ЕПС, които дават много широки възможности и много по-голям пробег от познатите нам скутери и колички.Това е много важно за хората, като мен, които използват ЕПС, като единствено средство за придвижване. Освен това подобни реално използвани средства за придвижване ще вдигнат популярността на електрическата мобилност и ще покаже реалния ефект от нея.
Не на последно място са нашите законодателни предложения, относно ТПС за лица с увреждания и ще се радвам да бъдем подкрепени.

Основни предложения:

1.Увеличаване на броя на компетентните сервизни бази за инвалидни колички и слухови апарати,  както помощни средства съдържащи себе си най-много електроника и нуждаещи се от най-интензивна поддръжка. Изграждане на поне по една сервизна база във всеки областен град, която да има договор с всички доставчици на изделия и извършваща гаранционни и извънгаранционни услуги. Основната идея е максималното скъсяване на разстоянието между човека с увреждане и сервизната база, понеже към момента сервизните бази се поддържат само от доставчиците на едро, а те имат по една база за цялата страна.  В определен момент поддръжката на помощно средство може да е по-сложна от придобиването му;

2. Премахването на излишните звена по веригата между основният доставчик и крайния клиент. Проблемът е в това, че в има прекалено голям брой търговци на дребно, който работят на процент, като отделни фирми, (обикновено под формата на ЕТ) и представляват търговците на едро в  градовете, но в същото време не поемат ангажименти, по отношение на поддръжката,  поради липса на капацитет или техническа възможност. Със спестените средства  може да се поемат транспортните разходи до и от сервизната база, защото това е основно и достатъчно голямо разходно перо, което в най-честите случай се поема от хората с увреждания;

3. Помощните средства, които са описани в точка 12 б на приложение 7 на ППЗХУ, са с най-голям срок на ползване и на първо място ние настояваме за неговото намаляване, понеже срок на ползване от 10 години за инвалидна количка е огромен, особено като се имат предвид, както интензивността на ползване, така и реалните условия, при които се използват тези колички, а и нивото на сервизно обслужване. Настояваме за законово увеличаване на търговската  гаранция на поне 2 години;

4. Нужна е активна  държавна  намеса в пазара на МИПС, понеже заради статуса на участниците в нето той не  може и не трябва да се развива на 100 процента пазарен принцип. Трябва  категорично да се преразгледа, както размера на лимитите, така и начинът за тяхното формиране, по отношение на закупуването на МИПС, поддръжката и ремонта и консумативите за тях. Тези лимитни цени трябва да отговарят на пазарните условия, но трябва да е достатъчно ясно как са формирани пазарните цени и елементите които влизат в тях. Трябва да се има предвид, че средната цена на електрическите колички от среден и по-висок клас започват от 3000 евро. Тава са колички, които се използват от хора, за които ел- инвалидната количка е единствен начин за придвижване извън дома, а често и вътре в него, така че се налага да се изминават големи разстояния по разнообразни терени. Субсидията, отпускана от АСП за Ел.количка е 1500 евро. Лимита за покупка на изделие трябва да се увеличи, но задължително трябва да се премахнат излишните звена по веригата между медицинските изделия и човекът с увреждане, защото има голям риск в България да се внасят същите евтини и меко казано не особено качествени изделия, а парите от увеличените лимити да се разпределят между контрагентите по веригата.
В същото време добре трябва да се прецени  на кои изделия и консумативи да се налагат лимитни плащания и кои да се изплащат от АСП, по представена фактура! Отново давам конкретен пример - лимитната  цена за акумулатори, която се полага за една количка по данни от 2013 г е 280 лева, независимо от броя и вида на Акумулаторите, а целевата помощ за гуми и лагери, се изплаща по проформа, дадена от доставчика.   Лично на мен през 2013 АСП ми изплати сумата от 720 лева за гуми и лагери.
Къде е логиката, защо  едни гуми да струват 720 лева , при положение, може на пазара да се намерят гуми за 40 -50 лева едната, а за акумулатори АСП да дава 280, а цената искана от фирмата да е 420 лева и повече за 2 броя, като в случая човека с увреждане   доплаща разликата  А практиката показва, че следва да се използва точно обратната логика – акумулаторите са по- важният консуматив и са с различни характеристики, съобразно коликата, което обяснява и различни цени, съобразно ампеража на съответните акумулатори и техния брой.  Акумулаторите и електрониката са двете най -важни части на една количка, от което следва, че акумулаторите трябва да се плащат по фактура, а за гумите може да има лимитна цена, понеже те са и по-широко пазарно разпространена стока;

5. Настояваме за либерализация на пазара, така че за можем да закупуваме резервни части и консумативи за МИПС, на свободния пазар, а не само с посредничеството на лицензираните фирми. Ще дам конкретен пример- Основните консумативи, които се изплащат от АСП за акумулаторни инвалидни колички са акумулатори, гуми лагери. Предложението е да могат да се закупуват на свободния пазар, без посредничеството на фирми, лицензирани за работа с медицински изделия, защото наблюденията показват, че цените на свободния пазар са по- ниски от цените предлагани от фирмите. АСП следва да признава всяка фактура, независимо дали е от лицензирана фирма или не, защото акумулаторите и гумите са просто консуматив, а не медицински изделия. В този случай държавата също печели защото ще плаща покупки на по-занижени цени;

6. По отношение закупуване, поддръжка и ремонт на МИПС от страна на АСП,  нормативната уредба да се възвърне във вида си от преди издаването на постановление 125 на МС от 10 май 2011 г. Да се запази правото на избор за човека с увреждане, по отношение на това от коя фирма-доставчик да закупи съответното МИПС. Лицето с увреждане да има право да получи съответното изделие веднага след като уведоми АСП, за това коя е избраната от него фирма и връчи на фирмата заповедта от АСП, че е одобрен за отпускане на целева помощ. Това значително облекчава бюрократичната процедура по придобиване на МИПС за хора с увреждания с поне месец, месец и половина, защото не се налага хората да изчакват превеждането на  парите по личните си сметки, след което лично да ги изплащат. МИПС са жизнено важни за хората които ги използват и тяхното по- бързо и навременно придобиване е от съществено значение. Подобна система на разплащане ще задълбочи ролята на държавата и следователно ще повиши контрола върху използване на тези средства. В същото време ще се гарантира и изплащането на съответните суми от страна на държавата към фирмите, но това няма обременява хората и няма да забавя придобиването на нужните им изделия;

7. Трябва да има индивидуален подход при изписването на МИПС, а техните технически и функционални характеристики да са съобразени с нуждите и потребностите на лицето с увреждане. Индивидуалният подход е особено важен и нужен  за лицата в детска, младежка и трудоспособна възраст. Особено важен е при снабдяването с консумативи. Вярно е, че трябва да има някакви общи срокове, но при снабдяването с консумативи и  резервни части най-важното е да се съобрази интензивността на ползване на изделието.
 

Оставям темата с отворен край, защото има още много неща, които трябва да се кажат.

 

Актуален Въпрос към Министъра на труда и социалната политика от 12.12.2014
 

 

Диян Господинов

	от: Юлиан Христов написан на 16/01/2022 19:01 PM
	Абе хора даже да си купя всичко от джоба.Няма тротоари,асансьори за подлезите,не е регламентирано закона за движение по пътищата, полицаите глобяват инвалидите и старите и трудни подвижни хора.Немогат да стигнат до магазина да пазаруват.Срамота скапана държава.

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...

Като браншова организация в сектор "Електрическа мобилност", ИКЕМ работи за oще ...