Дебютното състезание във Формула Е ще се проведе на 13 септември 2014 г. в Пекин, като на старта ще застанат 10 отбора с по два болида.

Формула Е е автомобилен шампионат за едноместни открити болиди с електрическо задвижване под егидата на ФИА. Първоначалната идея за такъв шампионат е на бившия шеф на ФИА Макс Моузли, като тя бива доразвита от настоящия президент Жан Тод, а официално проектът стартира през 2012 г., когато за промоутър е обявен Алехандро Агаг, испански бизнесмен, който в миналото си е бил евродепутат, собственик на отбора от ГП2 Барва Адакс и президент на футболния отбор Куинс Парк Рейнджърс.

Състезанията от календара ще се провеждат по улиците на световни мегаполиси и през първия сезон са общо десет. Заради сравнително краткия пробег на един електрически болид, всеки пилот разполага с два, като в рамките задължително спиране в бокса той трябва да смени болида с изтощена с такъв със заредена батерия. Новост е и т. нар. FanBoost - след гласуване на феновете в социалните мрежи преди всяко състезание трима от пилотите получават правото да използват еднократно петсекундно увеличение на мощността.

Съдържание

• 1 Регламент
  • 1.1 Състезателен ден
  • 1.2 Точкуване
  • 1.3 Отбори
  • 1.4 Пилоти
  • 1.5 Болид
  • 1.6 FanBoost
• 2 Дебютен сезон
  • 2.1 Календар
  • 2.2 Отбори и пилоти
• 3 Външни препратки
• 4 Източници

Регламент

Състезателен ден

За да се намалят разходите и неудобствата за града-домакин, свързани със затварянето на улици, състезателният уикенд, познат от Формула 1, тук е сведен до рамките на един ден.^[2] Сутрин се провеждат двете свободни тренировки с дължина от по 45 и 30 минути, като пилотите разполагат с пълната мощност на болидите от 200 кВ (270 к.с.). По обед се провежда квалификацията за място, отново с пълна мощност на болидите, като чрез жребий пилотите се разделят на четири групи, всяка от които има на разположение 10 минути на пистата. Следва почивка за презареждане на батериите на болидите. Същинското състезание, наречено еПри (ePrix), се състои в късния следобед и трае около един час. Мощността на болидите е ограничена до 150 кВ (202,5 к.с.), като еднократната употреба на FanBoost увеличава мощността до 180 кВ (243 к.с.). Пробегът с едно зареждане на батерията трае около 25 минути,^[1] затова правилникът предвижда задължително спиране в бокса, при което вместо да се презарежда батерията (пълното презареждане отнема около 50 минути^[2]), пилотът се качва във втория си болид. Минималното време за това спиране в бокса се определя в деня на състезанието. Смяната на гуми е забранена.

Точкуване

Точковата система е подобна на тази във Формула 1, като допълнителни точки се дават за най-добро време в квалификацията за място и най-бърза обиколка по време на състезанието.^[2] На победителя се дават 25 точки, за 2-ро място - 18, за 3-то - 15, за останалите места до 10-то съответно 12, 10, 8, 6, 4, 2 и 1. Победителят в квалификацият печели 3 точки, а направилият най-бърза обиколка - 2.

Отбори

Всеки отбор разполага с двама пилоти и четири болида, като е възможна регистрацията на двама резервни пилоти. По време на състезание броят на хората в екипа на един отбор е ограничен до осем - един отборен шеф, двама състезателни инженера, един анализатор на данни и четирима механика, като в това число не спадат пилотите и персоналът, отговорен за двигателите.^[3] През дебютния сезон отборите разполагат с идентични болиди, произведени от френската компания Спарк Рейсинг Текнолъджи, предоставени им срещу част от приходите от спонсори. От втория сезон шампионатът ще стане отворен и отборите ще могат да разработват свои собствени болиди.^[4] С цел намаляване на разходите, отборите ще бъдат задължени да предоставят направените от тях болиди на два клиентски отбора за не повече от 350000 евро.^[5] Също само през първия сезон отборите са базирани в обща централа на пистата Донингтън парк във Великобритания. Бюджетът на един отбор за един сезон не трябва да надвишава 2,5 милиона евро.^[6]

По-голямата част от отборите и техните собственици имат опит от участия в различни моторни спортове. Върджин Рейсинг и Амлин Агури имат участия във Формула 1, Андрети Рейсинг и Драгън Рейсинг в Индикар, Ауди Спорт АБТ в ДТМ, Махиндра Рейсинг в МотоГП, е.дамс Рено във Формула 3000 и ГП2.

Пилоти

За участие във Формула Е пилотите трябва да притежават поне международен лиценз клас B на ФИА, както и специален еЛиценз.^[2] Тестовете на първите електрически болиди се правят от познатите от Формула 1 Лукас ди Граси и Такума Сато; в последствие ди Граси се отказва от тази роля, тъй като правилникът не позволява тест пилот да участва като състезател през първия сезон на надпреварата.^[7] Освен него, на старта ще застанат още пилоти с опит от Формула 1, Индикар и 24-те часа на Льо Ман като Ник Хайдфелд, Ярно Трули, Хайме Алгерсуари, Бруно Сена, Себастиан Буеми, Нелсиньо Пикет, Жером Д'Амброзио, Карун Чандок, Франк Монтани, Стефан Саразен.

Болид

Спарк-Рено SRT_01E

Прототипът Formulec EF01 е създаден през 2010 г. от Мерцедес ГП с двигател на Сименс. Той е използван за промоционален видеоклип и демонстрации в градовете-домакини на надпреварата. Болидът, с който през първия сезон ще бъдат снабдени всички отбори се нарича Спарк-Рено SRT_01E и е създаден в продължение на десет месеца от Спарк Рейсинг Текнолъджи в сътрудничесетво с Макларън, Уилямс, Далара, Рено.^[8] Шасито от карбон и алуминий е дело на Далара и покрива същите изисквания за безопазност като във Формула 1, а аеродинамичният му дизайн спомага за по-лесно изпреварване.^[9] Електрическият двигател е произведен от Макларън и е същият, какъвто фирмата използва в суперавтомобила Макларън P1.^[10] Акумулаторните батерии са създадени от Уилямс, като първоначално те са разработени за суперавтомобила на Ягуар C-X75.^[1] Петстепенната скоростна кутия е дело Хюленд.^[9] Технически партньор на шампионата е Рено. Доставчик на гумите е Мишлен, като те са едни за сухо и мокро.^[9]

Максималната скорост на болида е 225 км/ч, а ускорението от 0 до 100 км/ч - 3 секунди.^[11] Пълната мощност по време на тренировки и квалификации е 200 кВ (270 к.с.), а в състезателен режим - 150 кВ (202,5 к.с.).^[11] Минималното допустимо тегло на болида заедно с пилота е 888 кг (от които акумулаторните батерии са 320 кг), а максималните габарити са 5000 мм дължина, 1800 мм широчина и 1250 мм височина.^[11] Издаваният от болида шум при висока скорост е около 80 децибела и е по-висок от този на автомобил с бензинов двигател (70 децибела).^[12]

FanBoost

С началото на всяко състезание феновете имат време до деня да следващото да гласуват в социалните мрежи за пилоти, които еднократно да разполагат с допълнителна мощност от 30 кВ (40 к.с.) в рамките на 5 секунди.^[2] Право на употреба на FanBoost получават петте пилота с най-много гласове. Всеки фен може да гласува само за един пилот на официалния сайт на Формула Е, във Фейсбук и Туитър, както и в най-популярната китайска платформа за микроблогове Сина Уейбо.^[13] През официалната апликация за смартфони феновете ще могат да гласуват за пет пилота на състезание.^[13]

Дебютен сезон

Календар

Сезон 2014/2015 включва десет състезания между септември 2014 и юни 1015 г. Календарът е одобрен през декември 2013 г.^[14] В последствие обаче от календара отпада Рио де Жанейро, който преди това е заменил Хонконг. Това води до разместване на градовете в календара, а мястото на провеждане на петия кръг още не е уточнено, като това ще бъде някой град в Северна или Южна Америка. Кандидати са Атланта, Ванкувър и Мексико Сити.

Кръг	еПри	Държава	Писта	Дължина	Дата
1	Пекин еПри	Китай	Пекин Олимпик Грийн Съркит	3,44 км	13 септември 2014
2	Путраджая еПри	Малайзия	Путраджая Стрийт Съркит	2,5 км	22 ноември 2014
3	Пунта дел Есте еПри	Уругвай	Пунта дел Есте Стрийт Съркит	2,8 км	13 декември 2014
4	Буенос Айрес еПри	Аржентина	Пуерто Мадеро Стрийт Съркит	2,44 км	10 януари 2015
5					14 февруари 2015
6	Маями еПри	САЩ	Даунтаун Маями		14 март 2015
7	Лонг Бийч еПри	САЩ	Лонг Бийч Стрийт Съркит	2,1 км	4 април 2015
8	Монте Карло еПри	Монако			9 май 2015
9	Берлин еПри	Германия	Летище Темпелхоф		30 май 2015
10	Лондон еПри	Великобритания	Батърсий Парк		27 юни 2015
Източник:[15]

Отбори и пилоти

През април 2014 г. са потвърдени отборите, които ще се състезават в първия сезон. Два месеца по-късно обаче Дрейсън Рейсинг се отказва от участие. Неговото място заема Трули ГП на Ярно Трули, като Дрейсън Рейсинг става технически партньор на Трули ГП.

Отбор	№	Пилоти	Резервни пилоти	Собственик	Спонсор
Амлин Агури	77	Катрин Ледж	Такума Сато Фабио Лаймер	Агури Сузуки	Амлин
		Антонио Феликс да Коща
Андрети Аутоспорт	27	Франк Монтани		Майкъл Андрети
	28	Шарл Пик
Ауди Спорт АБТ	11	Лукас ди Граси		Ханс-Юрген Абт	Шефлер Груп Телефункен DHL
	66	Даниел Абт
Чайна Рейсинг	99	Нелсиньо Пикет	Антонио Гарсия	Стивън Лу	ТАГ Хойер
	88	Хо-Пин Тунг
Драгън Рейсинг	7	Жером Д'Амброзио		Джей Пенске	МакАфи
	6	Ориол Сервиа
е.дамс-Рено	8	Никола Прост		Жан-Пол Дрио Ален Прост	Рено Ришар Мил
	9	Себастиен Буеми
Махиндра Рейсинг	5	Карун Чандок		Ананд Махиндра
	21	Бруно Сена
Трули ГП	10	Ярно Трули		Ярно Трули
	18	Микела Черути
Венчъри Гран При	23	Ник Хайдфелд		Леонардо ди Каприо Гилдо Паланка Пастор
	30	Стефан Саразен
Върджин Рейсинг	3	Хайме Алгерсуари		Върджин Груп
	2	Сам Бърд

wikipedia.org

ИКЕМ е координатор на проект: ПРЕЗЕНТАЦИИ НА СОЛАРНИ АВТОМОБИЛИ

ERASMUS+  2023oще ...

Очаква се 2024 г. да бъде година на напредък за развитието на зарядна инфраструктура за електр oще ...

Проектът събира усилията на своите участници по темата за соларните електомобили.

oще ...

Като браншова организация в сектор "Електрическа мобилност", ИКЕМ работи за oще ...