ИКЕМ - Индустриален клъстер "Електромобили" | Сряда, 29.03.2017 |

Български  English


Рамкова стратегия за гъвкав Европейски енергийен съюз




Защо Комисията предлага енергиен съюз сега? Защо се нуждаем от енергиен съюз?

Европейската енергийна система е изправена пред все по-належаща необходимост да осигури надеждни, устойчиви, икономически достъпни и конкурентни енергийни доставки за всички граждани. Прекомерната зависимост от малко на брой доставчици, особено на природен газ, поставя държавите членки в уязвимо положение по отношение на прекъсвания на доставките. Трябва да намалим зависимостта си от изкопаемите горива и да съкратим емисиите на парникови газове, а достъпността на енергията по цена и недостатъчната конкуренция между нейните доставчици все повече безпокоят домакинствата и предприятията.

Постоянните пречки пред реалната интеграция на пазара, некоординираните национални политики и липсата на обща позиция по отношение на държави извън ЕС възпрепятстват постигането на напредък. Ефикасният отговор на тези предизвикателства е по-съгласуван набор от мерки в различните области на политиката, на равнището на ЕС и на национално равнище. Споразумението през 2014 г. относно рамката за 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката, както и относно Европейската стратегия за енергийна сигурност, беше значителна стъпка напред, на основата на която се гради енергийният съюз, но са необходими нови по-строги мерки за ефективно посрещане на предизвикателствата, пред които сме изправени.

Рамковата стратегия за енергийния съюз определя концепция за бъдещето и обединява множество области на политиката в една съгласувана стратегия. Тя включва взаимно подсилващи се инициативи, които — ако бъдат напълно осъществени — ще гарантират, че ЕС ще бъде в по-добра позиция, за да отговори на предизвикателствата въз основа на солидарност и доверие между държавите членки.

 

Какво включва Енергийният съюз? Защо са избрани тези конкретни приоритетни области?

Енергийният съюз се основава на трите дългосрочни цели на енергийната политика на ЕС: сигурност на доставките, устойчиво развитие и конкурентоспособност. За да се постигнат тези цели, енергийният съюз е съсредоточен върху пет взаимно допълващи се измерения: сигурност на доставките, солидарност и доверие; вътрешния енергиен пазар; енергийната ефективност като средство за ограничаване на търсенето на енергия; декарбонизация на икономиката; както и научни изследвания, нововъведения и конкурентоспособност.

Всички тези измерения са области, в които се изисква по-висока степен на интегриране и съгласуване. В рамките на тези измерения, в плана за действие, приложен към рамковата стратегия, се представят конкретни мерки, които ще бъдат подготвени и приложени през следващите години. Този план за действие ще бъде наблюдаван и изменян във времето, за да се гарантира, че продължава да отговаря на изменящите се предизвикателства и новите тенденции.

 

Сигурност на доставките

Какво предлага енергийният съюз с цел разнообразяване на източниците и доставчиците?


ЕС внася 53 % от енергията, която потребява. При вноса на газ някои страни зависят от един основен доставчик. Разнообразяването на енергийните източници и доставчици е ключово средство за подобряване на енергийната ни сигурност. Проучване на нови райони, от които да се извършва снабдяване с горива, проучване на нови технологии, по-нататъшно разработване на местните ресурси и подобряване на инфраструктурата за достъп до нови източници на снабдяване — всичко това са елементи, които ще допринесат за разнообразяването и повишаването на сигурността на европейския енергиен сектор. В този контекст, и доколкото се касае за природния газ, Комисията ще разработи пакет за разнообразяване на доставките на газ, който по-специално ще включва преразглеждане на Регламента за сигурността на доставките на газ. По отношение на разнообразяването на доставчиците във връзка с Южния газов коридор, продължава работата по разработването на стратегия за по-добро използване на потенциала на втечнения природен газ и съхраняването му, както и за създаване на газоразпределителни центрове с множество доставчици в Централна и Източна Европа, а също и в Средиземноморието.

 

Енергийният Съюз ще насърчи/улесни ли съвместното закупуване на газ?

Градейки върху Европейската стратегия за енергийна сигурност от май 2014 г., Комисията ще оцени вариантите за доброволно обединяване на търсенето с цел колективно закупуване на природен газ по време на криза и когато държавите членки са зависими от един-единствен доставчик. Всякакви подобни мерки ще трябва да бъдат в пълно съответствие с правилата на СТО и правилата на ЕС за конкуренцията.

 

В съобщението се споменава прозрачност на договорите. Какви видове договори се включват? МС също ли са търговски договори?

Понастоящем проверките за съответствие на междуправителствените споразумения (МС) се извършват, след като държава членка и трета държава извън ЕС сключат споразумението. В бъдеще Комисията следва да бъде уведомявана за преговори по междуправителствени споразумения на ранен етап, така че да се гарантира по-добра предварителна оценка на съответствието на МС в частност с правилата на вътрешния пазар и с критериите за сигурност на доставките. С участието на Комисията в такива преговори с трети държави и с преминаването към стандартни договорни клаузи също така по-ефикасно ще избегне неправомерен натиск и ще гарантира спазването на европейските правила. Поради това Комисията ще направи преглед на Решението за междуправителствените споразумения и ще предложи варианти, за да гарантира, че в преговорите с трети държави ЕС говори с един глас.

Що се отнася до търговски договори за доставка на газ, прозрачността трябва още да бъде повишена. Комисията ще направи предложение по този въпрос в контекста на преразглеждането на Регламента за сигурността на доставките на газ.

 
Какво предлага Комисията за разнообразяване на доставчиците на електроенергия, като се има предвид че голяма част от усилията са съсредоточени върху разнообразяване на доставчиците на газ?

Електроенергията се произвежда основно в рамките на ЕС на основата на голям набор от източници и технологии. Държавите членки са се спрели на различни варианти на дялово разпределение на енергоизточниците според наличието на ресурси и националните предпочитания. Електроенергийните междусистемни връзки между държавите членки са от възлово значение за обмена на електроенергия през граница, тъй като разпределенията на енергоизточниците в отделните държави членки често се допълват. Променящата се ситуация на пазара на електроенергия, по-специално нарастващият дял на възобновяемите източници, изисква допълнителни мерки за повишаване на интеграцията на пазара.

 
Вътрешен енергиен пазар

Какво има предвид Комисията под нова структура на пазара? Защо е необходима тя?

Отговарянето на сегашните предизвикателства на пазара на електроенергия, по-специално внедряването на променливи възобновяеми енергийни източници и гарантирането на сигурност на доставките, изисква структура на пазара, която да осигурява координиране на преносната способност на регионално равнище, съхраняване и по-гъвкаво реагиране на потребителите, даващо възможност на последните да участват по-активно на енергийните пазари и позволяващи по-лесен обмен на енергия през границите. За тази цел Комисията ще предостави подобрени правила за трансгранична търговия с енергия и ще предложи подходящи мерки за насърчаване на производителите на енергия от възобновяеми източници да се интегрират по-добре в по-широкия пазар на електроенергия.

Ще предложи ли Комисията европейски енергиен регулатор?

Комисията ще обмисли как да се засили европейската енергийна регулаторна рамка, така че тя по-добре да управлява все по-интегрираната европейска енергийна система. Комисията е на мнение, че регулирането в целия ЕС на единния пазар следва да се повиши посредством значително засилване на правомощията и независимостта на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори. Това е необходимо, за да може тя ефективно да следи развитието на вътрешния енергиен пазар и на съответните пазарни правила, както и да се занимава с всички въпроси от трансграничен характер, необходими за създаването на нераздробен вътрешен пазар.

 
Как Комисията ще подпомогне инвестициите в енергийната инфраструктура?

Енергийната инфраструктура обикновено се финансира от пазара и чрез тарифите, плащани от потребителите на мрежите. Само малък брой инфраструктурни проекти в Европа ще имат нужда от безвъзмездни средства по Механизма за свързване на Европа (МСЕ), за да напредват. Това са проекти, които не са икономически жизнеспособни, но са необходими поради външните последици, които те обуславят: сигурност на енергийните доставки, солидарността или технологични нововъведения.

Много други проекти биха могли да се възползват от други методи на финансиране, които осигуряват повече допълнителни средства, отколкото отпускането на безвъзмездни средства/пряка финансова помощ. Такъв е случаят с финансовите инструменти, които са част от МСЕ, а най-вече с Европейския фонд за стратегически инвестиции (EFSI), който ще бъде много важен инструмент в допълнение към МСЕ с цел финансиране на проекти за енергийна инфраструктура в Европа. Той ще помогне за финансирането на проекти с по-високо ниво на риска, за които от липсва финансиране от други източници при разумни условия.

 
Ще предложи ли Комисията енергийни данъци?

Рамковата стратегия за енергиен съюз не включва нови инициативи, свързани с данъчното облагане на енергийните продукти на равнището на ЕС. Комисията насърчава държавите членки да разглеждат по нов начин енергийното данъчно облагане както на национално, така и на европейско равнище. Националните политики в областта на данъчното облагане следва да постигнат равновесие между, от една страна, осигуряването на стимули за по-устойчиво използване на енергия, и от друга страна — необходимостта да се осигури конкурентна енергийна цена и достъпна енергия за всички потребители. Тя ще изготвя двугодишни доклади за цените на енергията — със задълбочен анализ на ролята на данъците, таксите и субсидиите, за да осигури по-голяма прозрачност по отношение на разходите за енергия и цените.

 
Енергийна ефективност

Какви конкретни мерки предлага Комисията, за да се повиши енергийната ефективност в сградния сектор?

Темповете на саниране на сгради са недостатъчни, като инвестициите в енергийната ефективност на сгради на наематели или собственици с ниски доходи са особено бавни. На отоплението и охлаждането продължава да се пада най-голямата консумация на енергия в Европа. Поради това Комисията ще направи преглед на директивите за енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите, за да създаде правилната рамка за по-нататъшен напредък в осигуряването на енергийна ефективност в сградите. Въз основа на опита по места в държавите членки, Комисията ще подкрепи начини за опростяване на достъпа до наличното финансиране за повишаването на енергийната ефективност на сградния фонд. Инвестициите в сградна енергийна ефективност днес са сред най-изгодните за гражданите и промишлеността.

 
Какви мерки предлага Комисията, за да помогне срещу енергийната бедност и на уязвимите потребители?

Енергийната бедност се дължи най-вече на комбинация от ниски доходи и общи условия на бедност, енергийно неефективни жилища и неефективна система на собственост върху домовете, която не успява да насърчава енергийната ефективност. Поради това борбата с нея може да бъде осъществена най-успешно чрез комбинация от мерки, като подобренията на енергийната ефективност са най-доброто дългосрочно решение. Когато е необходимо да се предпазят уязвими клиенти чрез социални политики в сферата на компетентност на органите на национално, регионално или местно равнище, за предпочитане е защитата да се осигури чрез Общата система за социално осигуряване. Ако защитата се осигурява посредством енергийния пазар чрез средства като „солидарност“ или като отстъпка от сметките за енергия, важно е такава система да е добре насочена, така че да се ограничат общите разходи и произтичащите допълнителни разходи за потребителите, които нямат право на защита.

 

Декарбонизация:

Какви са плановете на Комисията за превръщането на Европа в лидер в областта на възобновяемите енергийни източници?

Енергийният съюз ще гарантира, че енергията от възобновяеми източници е общодостъпна и ще бъде изцяло въведена в една напълно устойчива, сигурна и разходноефективна енергийна система. Това ще позволи на ЕС да остане световен лидер в конкурентоспособните технологии и нововъведения в областта на енергията от възобновяеми източници, както и в интелигентните и гъвкави енергийни системи и услуги.

За да се постигне това, Комисията:

    ще приложи в пълна степен съществуващото законодателство и ще въведе нови пазарни правила с цел ефикасно интегриране на енергопроизводството от възобновяеми източници в пазара, включително чрез разработването на нова инфраструктура и особено на междусистемни връзки;
    ще улеснява сътрудничеството и сближаването на националните политики за енергията от възобновяеми източници и ще подпомага схеми в съответствие с развитието на вътрешния пазар и по-специално с новата структура на пазара на електроенергия, която ще гарантира лоялна конкуренция между всички генериращи предприятия, както и търсене, и ще увеличи трансграничното подпомагане на внедряването на възобновяеми енергийни източници;
    ще насърчава по-целенасочени научни изследвания и демонстрационни проекти за енергия от възобновяеми източници, включително чрез специализирани фондове на ЕС;
    ще гарантира секторът на отоплението и охлаждането от възобновяеми източници да допринася значително за енергийната сигурност на ЕС;
    ще ускори декарбонизацията на транспортния сектор, включително чрез насърчаване на електрифицирането му и инвестициите в производството на биогорива от ново поколение, и ще спомага за по-нататъшното интегриране на енергийните и транспортните системи.

Това ще намали общите разходи за финансиране за проекти за енергия от възобновяеми източници и ще улесни постигането на целите за 2020 и 2030 г.

 
Защо ръководителите на ЕС взеха решение за вътрешна за ЕС цел за намаляване на емисиите с поне 40 % за 2030 г.?

 Вътрешната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 % спрямо 1990 г., която трябва да бъде постигната до 2030 г., е основна цел на политиката на ЕС в областта на климата, която беше подкрепена от ръководителите на ЕС през октомври 2014 г.

 На равнището на ЕС, това е разходноефективно целево равнище, което ни позволява да продължим напредъка към изграждането на нисковъглеродна икономика до 2050 г. На международно равнище вътрешната цел за намаляване на емисиите с поне 40 % ще послужи като основа за принос на ЕС в международните преговори относно ново споразумение за климата в Париж през декември 2015 г. и ще допринесе за необходимите действия за задържане на нарастването на средната глобална температура под 2°C в сравнение с нивата преди индустриализацията.

 Целта за намаляване на парниковите газове с поне 40 % ще бъде постигната от ЕС по най-ефективен начин по отношение на разходите. Това изисква намаляване на емисиите от отраслите, обхванати от системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, както и от отраслите извън СТЕ: до 2030 г. трябва да бъде постигнато намаление с 43 % за отраслите от СТЕ и с 30 % за отраслите извън СТЕ (в сравнение с 2005 г.). Вътрешния характер на целта за намаляване на емисиите, означава, че тя трябва да бъде постигната чрез намаления на емисиите в рамките на ЕС.

 
Какви са разходите и ползите от целта за намаляване на емисиите с поне 40 % за ЕС, неговите граждани и предприятията?


 Целта за намаляване на емисиите с поне 40 % допринася към приоритетите на Комисията на Юнкер за засилване на растежа, повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места за гражданите на ЕС. Целта е реалистична и се очаква да повиши нашата енергийна сигурност и ефективността на използване на ресурсите, като в същото време насърчава екологосъобразния растеж и конкурентоспособността, стимулира инвестициите за понижаване на въглеродните емисии, увеличава търсенето и приходите в промишлените отрасли, осигуряващи нисковъглеродни технологии, създава екологосъобразни работни места в нови сектори като машиностроенето, производството на основни продукти, транспортното оборудване, строителството и бизнес услугите.

 Освен изключително важното си значение за политиката на ЕС в областта на климата, постигането на целта води със себе си многобройни енергийни, икономически и екологични ползи. От гледна точка на енергетиката, постигането на целта за намаляване на емисиите ще доведе до намаляване на потреблението на изкопаеми горива. Това от своя страна ще намали уязвимостта на нашата икономика от несигурността, свързана с горивата, и от високи цени на вносните горива. Очакваните икономии на гориво възлизат на най-малко 18 милиарда евро за следващите две десетилетия[1]. Освен това разходите за преход към нисковъглеродна икономика не се различават съществено от разходите, които и без това ще бъдат направени поради необходимостта от подновяване на остаряващата енергийна система. От екологична гледна точка, постигането на целта ще доведе и до намаляване на замърсяването на въздуха.

 
Какви са следващите стъпки, които Комисията ще предприеме за постигане на вътрешната за ЕС цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 %?

 Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. е неделима част от енергийния съюз и допринася за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии.

 ЕС ще трябва да приеме законодателство за изпълнение по много аспекти на Рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. след одобрението от Европейския съвет.

 Първостепенният приоритет е приемането на предложението на Комисията за създаване на резерв за стабилност на пазара, за да се подобри функционирането на СТЕ на ЕС като основен инструмент на политиката на ЕС в областта на климата. След това Комисията ще продължи с преразглеждането на Директивата за СТЕ на ЕС за периода след 2020 г., включително за изместването на въглеродни емисии.

 Също така през 2015 г. Комисията ще започне работа по анализи и оценки на въздействието във връзка с националните цели за намаляване на емисиите в отраслите извън СТЕ, включително по подобрени механизми за гъвкавост в отраслите извън СТЕ и включване на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) в рамката до 2030 г. с оглед на представянето на законодателно(и) предложение(я) в началото на 2016 г.

 
Комисията предвижда промени в СТЕ. Какво включва това? Защо това е необходимо понастоящем?

 Въз основа на предложение на Европейската комисия от 2014 г., Европейският парламент и Съветът в момента обсъждат законодателни актове за реформа на СТЕ на ЕС чрез въвеждане на резерв за стабилност на пазара (РСП). Тази функция е замислена така, че да се увеличи устойчивостта на сътресения на СТЕ на ЕС в бъдеще. В същото време тя позволява да се неутрализира отрицателното въздействие на преобладаващия значителен излишък от квоти на пазара върху стимулите за инвестиции в нисковъглеродни технологии. Съзаконодателите понастоящем водят преговори по елементи на структурата на РСП, които да определят темпото на поглъщане от РСП на излишъка от квоти.

Извън този процес на реформи Комисията ще предложи допълнителни промени в законодателството, — непосредствено след приемането на законодателство за РСП. Тези допълнителни промени са необходими за изпълнение на стратегическите насоки на ръководителите на ЕС за това как трябва да действа СТЕ на ЕС през десетилетието до 2030 г. Това включва увеличаване на коефициента на линейно намаляване (скоростта, с която таванът за емисиите се намалява ежегодно) от 1,74 % на 2,2 %, считано от 2021 г.

Освен това законодателството ще бъде променено, за да се даде възможност на промишлеността да се възползва от мерки за изместване на въглеродни емисии и от безплатно разпределяне на квоти за емисии след 2020 г. в съответствие с принципите, договорени от ръководителите на ЕС.

Накрая, ще бъдат направени изменения в Директивата за СТЕ, за да се създаде правно основание за създаване на Фонд за иновации и Фонд за модернизация. Тези два финансови инструмента ще се финансират от постъпленията от квоти през периода 2021—2030 г. Фондът за иновации ще подпомага дейности, свързани с демонстриране на дейности в целия ЕС за подобряване на баланса на парниковите газове, а фондът за модернизация ще подпомага модернизирането на енергийните системи в държавите членки с ниски доходи.

 
 
Какви действия ще бъдат предприети, за пътния транспорт като цяло и за леките автомобили в частност?

 По количеството на отделяните парникови газове, транспортът заема второто място сред отраслите в ЕС след енергетиката. На транспорта се пада около една пета от всички емисии, а автомобилният транспорт е отговорен за около 80 % от тях. В ЕС вече са в действие редица политики и законодателни актове, целящи намаляване на тези емисии и смекчаване на тяхното въздействие върху климата, които включват:

 

    Задължителни цели за ограничаване на емисиите на СО2 от леки автомобили и микробуси
    Стратегия за намаляване на потреблението на гориво и на емисиите на CO2 от камиони и автобуси
    Цели за увеличаване на дела на горивата от възобновяеми източници в транспорта и намаляване на емисиите на парникови газове от горива за автомобилния транспорт
    Изискване държавните органи да вземат под внимание използването на енергия и емисиите на CO2 при обществените поръчки на превозни средства
    Законодателство, изискващо държавите членки да създадат национални рамки за политиката за развитието на пазара на алтернативните горива и тяхната инфраструктура.

 

Ръководителите на ЕС призоваха за всеобхватен и технологично неутрален подход за насърчаване на намаляването на емисиите и повишаването на енергийната ефективност в транспорта, за електрически транспорт, както и за по-широкото използване на енергия от възобновяеми източници в транспорта също и след 2020 г. Сега Комисията ще проучи инструменти и мерки въз основа на вече постигнатите успехи, за да се намалят парниковите газове от автомобилния транспорт.

През юни 2015 г. Комисията ще организира конференция на заинтересованите страни относно напредъка на декарбонизацията на автомобилния транспорт.

 

Управление

С какви инструменти разполага Комисията, за да гарантира, че предложенията за енергиен съюз ще бъдат правилно осъществени и контролирани от държавите членки и други участници?

С цел да се гарантира, че всички свързани с енергията дейности на европейско, регионално, национално и местно равнище допринасят за енергийните цели на Съюза по последователен начин, ще бъде разработена надеждна, прозрачна и интегрирана система за управление на енергийния съюз. Управлението следва да подсигури постигането на целите на енергийния съюз, по-специално изграждането на вътрешния енергиен пазар и изпълнението на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. То следва също така да осигури дългосрочна сигурност за инвеститорите. По този начин процесът на управление следва да рационализира съществуващите механизми за планиране и докладване за политиките в областта на енергетиката и климата и да намали ненужната административна тежест, като следи за прилагането на достиженията на общностното право. В същото време, управлението следва да задълбочи сътрудничеството между държавите членки, както и това с Комисията.Комисията ще публикува годишен доклад за енергийния съюз с цел разглеждане на ключовите проблеми, определяне на необходимите резултати и насочване на ориентационния дебат.

 
Как ще допринесат научните изследвания и нововъведенията за изграждането на енергийния съюз?

Научните изследвания и нововъведенията в областта на енергетиката са основен градивен елемент на нововъзникващия енергиен съюз. Все по-координирани както от Европейския съюз, така и от неговите държави членки, днешните открития от изследванията в енергетиката откриват нови възможности за създаването на по-сигурна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система в бъдеще.

Като се има предвид междусекторният характер на научните изследвания и нововъведенията, те ще допринасят по всички измерения на енергийния съюз и ще спомогнат Европа да постигне амбициозните си цели в областта на климата и енергетиката.

Жизненоважен принос за постигане на целите на енергийния съюз ще има изпълнението на Хоризонт 2020 — финансираната с почти 80 милиарда евро рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Тази финансова подкрепа ще играе значителна роля за ускоряване и засилване на разработването на сигурни, екологично чисти и ефективни енергийни технологии на бъдещето. Темата „Енергетика“, която е част от ключовите предизвикателства пред обществото, към които е насочена програмата, е широкообхватна и особено важна, като работата по нея ще спомогне за подобряване на живота на хората и за защита на околната среда, както и за повишаване на устойчивостта и конкурентоспособността на европейската промишленост.

 
Как европейската политика на сближаване ще допринесе за стратегията на енергийния Съюз?

Политиката на сближаване ще играе важна роля за изграждането на енергийния съюз чрез проекти, които носят реални ползи за гражданите по отношение на енергията. Действително, с наличното значително финансиране за инвестиции в прехода към икономика с ниски въглеродни емисии — около 38 млрд. евро за периода 2014—2020 г., политиката на сближаване ще помогне на държавите членки, регионите, местните власти и градовете да направят така необходимите инвестиции в енергийна ефективност на сградите, възобновяеми енергийни източници, интелигентни електроенергийни мрежи или устойчив градски транспорт.  Ето защо, в съответствие с някои от ключовите цели на енергийния съюз, нашите инвестиции ще спомогнат за намаляване на скъпоструващия внос на енергия, разнообразяване на енергийните източници, справяне с енергийната бедност и намаляване на емисиите, както и за създаване на работни места и оказване на подкрепа на малките и средните предприятия.

Понастоящем Комисията работи върху предоставянето на допълнителна подкрепа на държавите членки по отношение на техническата помощ и не на последно място по отношение на финансовите инструменти, които също ще бъдат от ключово значение за преодоляване на предизвикателствата в областта на енергетиката.


Свалете Тук




Виж всички анализи


 
Анкета с продължение...




Какъв автомобил бихте закупили?


  Чист електромобил с литиево-йонни батерии
  Електромобил с удължен пробег
  Обикновен бензинов или дизелов автомобил
Гласове:

Продукти




Станция за бърз заряд: Quick charge Advance system

Станция за бърз заряд: Quick charge Advance system


Зарядните станции за бърз заряд на Circontrol са най-бързият начин на зареждане на днешните електрически превозни средства.oще ...



Зарядна стантция: Charging post Urban Series

Зарядна стантция: Charging post Urban Series


Новата серия Urban Post може да бъде инсталирана на улици и междуградски пътища за дву- и четириколесни електрически превозни средства.oще ...



Зарядна станция: Wall Box Smart

Зарядна станция: Wall Box Smart


Зарядните станции за електромобили от серията WallBox Smart са проектирани за използване на открити и закрити паркинги при осигуряване на безопасно зареждане.oще ...



Зарядна станция: WallBox eHome Series

Зарядна станция: WallBox eHome Series


eHOME са зарядни станции за специално разработени за лесен монтаж на стена в открити и покрити паркинги и гаражи, а също така и за производитили и дистрибутори на електромобили.oще ...



Комплектна система за задвижване на електромобили

Комплектна система за задвижване на електромобили


Тези електрозадвижвания са подходящи за конверсия на автомобили с ДВГ в електромобили и за вграждане в новопроектирани електромобили и други видове електрически транспортни средства.oще ...



Електрически скутер MSG-D 1500 W

Електрически скутер MSG-D 1500 W


Електрически скутер - без шум, без изгорели газове! С електрическите скутери, изминавате над 50 км с едно зареждане, а средната цена за 100 км е едва 45-60 стотинки.oще ...



Електрически скутер MSG-Е 3000W

Електрически скутер MSG-Е 3000W


Електрически скутер - без шум, без изгорели газове! С електрическите скутери, изминавате над 50 км с едно зареждане, а средната цена за 100 км е едва 45-60 стотинки.oще ...



Електрически скутер MSG-B 3000W

Електрически скутер MSG-B 3000W


Електрически скутер - без шум, без изгорели газове! С електрическите скутери, изминавате над 50 км с едно зареждане, а средната цена за 100 км е едва 45-60 стотинки.oще ...



Електрически велосипед Longwise Green Panther

Електрически велосипед Longwise Green Panther


Електрически велосипед Longwise Green Panther притежава мощност от 250 W и изминава 45 км. в режим на подпомагане (PAS).oще ...



Електрически велосипед Longwise Fashion

Електрически велосипед Longwise Fashion


Електрически велосипед Longwise Fashion е снабден с лесно сваляема батерия, интелигентен LCD дисплей, USB изход за зареждане на телефон.oще ...



Сгъваем електрически велосипед

Сгъваем електрически велосипед


Сгъваемият електрически велосипед е компактно средство за борба с натоварения трафик и проблемите с паркирането в големите градове.oще ...





Кой уби електрическата кола? (видео)


Календар - събития




Март 2017
Нед Пон Вто Сря Чет Пет Съб
   
 
ИКЕМ във Facebook








Индустриален клъстер "Електромобили" - Учредители:


ИНСТИТУТ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ БСК -  Петрич Ди-вен Транспортна Електроника Стратекс Екита Ванико ВиДжиЕф


evi
ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ
Европейски фонд
за регионално развитие
Инвестираме във вашето бъдеще
evi
evi
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА
„Развитие на конкурентоспособността
на българската икономика” 2007-2013
www.opcompetitiveness.bg

Интернет страницата е създадена с финансовата подкрепа на ЕФРР, в рамките на проект „Развитие на Индустриален Клъстер Електромобили” по ДБФП К-02-2/28.09.2011 г.